От около година и повече си падам много по един мъж..
От пръв поглед - не ми се беше случвало. Имахме някакви служебни взаимоотношения за кратко. Погледа му показваше, че и той си пада по мен. Всеки път като се срещахме грейваше.. Почти шест месеца не се бяхме виждали. Търсех начин за контакт, но ситуацията беше много деликатна - трябваше да е нещо дискретно.. не "евтино".. 
Една вечер, след питие, ми хрумна да му пусна сгрешен смс.."ок, партито в събота е от теб".. и той ми отговори.. и се заговорихме..  Много ми допадна - хумора му, изказа му, мисленето му..
Видяхме се няколко пъти, но и двамата си имаме своите ангажименти.. Нужна ни беше тръпка, стимул - да намериш сродна душа.. Да се шегуваш с някой.. Някой да ти създава настоение. Релакса по време на тежък ден. Сега сме по цял ден в чата..от сутрин до вечер.. Шеги, забавления, добро настроение, работа, съвети..като да намериш твоето "ведро настроение". В сивото ежедневие в службата и в къщи трябва да търпиш дисбаланса и кривотиите на околните, а когато има кой да ти прати усмивка с пускането на РС-то , денят ти се променя..
"Това желание за междуличностно сливане е най-могъщият стремеж у човека",  психичните потребности на другия човек. Стана ми като наркотик тази сродна душа..